XML (произнася се [екс-ем-ел], от англ. eXtensible Markup Language - разширяем маркиращ език) е стандарт (метаезик) дефиниращ правила за създаване на специализирани маркиращи езици както и синтаксисът на който тези езици трябва да се подчиняват. Сам по себе си той е безполезен, защото указва само как да бъде структуриран един документ (чрез маркиране с етикети), но не и какво означават отделните маркемори (етикети). Ето защо е по-правилно да се нарече метаезик отколкото език - езикът има семантика, т.е. предава някаква информация, докато XML указва са граматиката (по-точно синтаксиса) на езиците базирани на него.
Ползата от XML се състои в това, че синтаксисът (структурирането) на документите се измисля само веднъж, а специализираните маркиращи езици само дефинират семантиката т.е. набора от маркиращи етикети и тяхното значение. Другата изгода е, че XML прави възможно разработването на семантично агностични програмни средства които могат да обработват всички XML базирани езици, дори и такива които не са съществували по време на съставянето на софтуера. Тези програмни средства могат след това да се използват и в изработването на софтуер който е написан за конкретен XML език. Или накратко - разделянето на синтаксиса от семантиката е пореденото въплъщение на принципа Разделяй и владей.
XML е създаден като олекотена версия на SGML, целящ по-лесното му внедряване и налагане сред разработчиците. Създаден е от Уеб консорциума (World Wide Web Consortium) и съответно е добре пригоден за употреба в Интернет пространството.
Какво е XML?
•XML - eXtensible Markup Language - Разширяем маркиращ език
•XML е маркиращ език подобен на HTML
•XML е проектиран да пренася данни а не да ги изобразява
•XML използва тагове, но вие сами дефинирате таговете си
•XML е самоописателен
•XML се препоръчва от W3C
•XML не изпълнява нищо, служи единствено за пренос и съхранение на данни.