Проектиране елементите на сайта


1. Навигация

1.1. Общи изисквания към навигацията
Уеб сайтът трябва да е с ясен и лесен за употреба интерфейс, който да насочва потребителите към необходимите им за контакт хора, да открива нужната информация и да предлага на потребителите услугите, които в действителности им са необходими.
Навигацията трябва да бъде организирана по един същ начин в целия сайт. Тя трябва да бъде елементарна и ясна, а за да се постигне съвместимост с всички браузери трябва да дублираме графичната навигация с текстови връзки.
За да могат потребителите да имат контрол в своето предвижване, навигационните инструменти следва да бъдат подчинени на логиката на сайта. Използвайки етикети за множество уеб страници, обединени по някакъв признак, потребителят трябва да знае къде се намира.
Трябва да се дефинират специални названия за всяка специализирана област за по-лесното им идентифициране. Също така не трябва да се увличаме при използването на сложна графика, защото в повечето случаи и елементарният етикет под формата на единична дума върши работа. Тъй като сайтът е видим навсякъде по света, има опасност графичните символи да имат различно значение в различни държави, докато с думите не е така.
Навигацията или менюто във вътрешните страници трябва да се разположи хоризонтално или вертикално, в началото, в края на страницата или отстрани. При някои сайтове навигацията се решава с DHTML или вграден FLASH елемент, което я прави елегантна и значително по-атрактивна, но разбира се тя трябва да бъде съобразена с размера на страницата като обем на файла.
Допълнителната навигация, водеща към допълнителните страници като авторски права, форма за обратна връзка, търсене, помощ и други както и тези, в самата страница бутони или линкове също допринасят за добрата функционалност на страниците в частност и на сайта като цяло.
Според последните тенденции в разработването на сайтове и търсенето на максимална функционалност и удобство за потребителя към допълнителната навигация се поставя бутона Print –разпечатай, който води към съответното действие, но не се отнася за цялата страница, а до отпечатване на само текстовата част от страницата. Това е така наречената Print friendly version - версия за отпечатване, която не е натоварена с излишни графични елементи и се събира идеално на стандартен лист А4.
Сполучливото дизайнерско решение прави менюто не натрапващо се, като акцента остава върху съдържанието на конкретната страница, и в същото време позволява лесно преминаване към останалите страници в сайта.
Понякога специалната навигация се извежда в специален фрейм. Това дава предимство на менютата да остава неподвижно въпреки че е възможно предвижване по страницата. Същевременно то се намира в отделен файл и подлежи на самостоятелна редакция, без да е необходимо допълнително преработване на всички страници. Не бива се забравят обаче големите недостатъци на фреймовете като лоша ориентация за потребителите и разлика между браузерите при изобразяването им.
Тенденциите в последните години е навигацията да е графична, с типичните за второ поколение уеб сайтове бутони, или трето поколение – динамични и обемни елементи, да се решава в чисто текстов или комбиниран вариант. За някои сайтове допълнителните страници се решават в графични линкове като малки икони или бутони. Решенията относно навигацията на сайта трябва да бъдат прецизно разгледани и подбрани, с оглед постигане на максимална функционалност на сайта и успешно, удобно, ненатрапчиво водене на посетителя.
Необходимо е всяка страница да има минимум един линк. Страници без връзки водят до отегчение като “усещане за задънена улица” и потребителя е насърчен да напусне сайта. С линковете трябва да се внимава, защото основните връзки, които е желателно да се поставят на всяка вътрешна страница, са тези към началната и главната за дадения раздел страници. Линковете вътре в сайта трябва да са в помощ на потребителя, а не да го объркват с големия избор, който му предлагат. При външните линкове е необходимо посетителя да е наясно, че му предстои да напусне сайта, в който е бил до момента.
Понякога се прилага техника, при която линк се отваря в нов прозорец на браузъра, вместо в текущия или така наречената техника “open in new window”, реализиран с помощта на параметъра Target. По този начин се дава възможност на потребителя да ползва съдържанието и на двата екрана. Но от друга страна ако потребителя отвори повече връзки той може да загуби връзката между тях и да се отегчи. Ето защо опцията “open in new window” не бива да се прилага за връзките на вътрешните нива на сайта, а що се отнася до външните линкове “open in new window” е правилното решение за тях, за да може потребителя едновременно да отвори предлагания му линк и да остане на сайта, с който работи.
Навигацията или менюто е един от задължителните елементи на уеб сайта. Тя е част от неговата функционалност, но в същото време е част от неговия дизайн. Тя дава възможност за удобно преминаване от една рубрика в друга и за ориентация за текущо посетената страница. И като се има предвид, че тя ще присъства на всяка една страница, оказвайки влияние върху нейния дизайн, е ясно, че навигацията е един от най-важните елементи на сайта. От това доколко функционално е създадена и какви възможности ще предоставя ще зависи като цяло от посещаемостта на сайта и различните негови части. От нея зависи дали публикуваната информация ще бъде достъпна и лесна за използване.
На първо място, менюто трябва да е ясно и разбираемо за новите посетители и затова по тази причина навигацията трябва да не е обременена със специфични и неясни думи и съкращения. В същото време дългите изречения в менюто са неподходящи както от гледна точка на дизайна, така и от гледна точка на възприемането им. От това става ясно, че изборътна думите за менюто ще бъде труден и отговорен и затова би било полезно да се проучи мнението на няколко потенциални потребителя.
На второ място стои въпросът, че менюто трябва да е ясно и разбираемо за редовните посетители на сайта за тези които вече добре познават неговата структура и обща информация, и ползват предимно новите неща в него. В крайна сметка първото изискване обикновено довежда до включване на страница с карта на сайта, което е най-добрия ориентир за новите потребители, а второто до включване на рубрика “какво ново”, за да спести на редовните посетители безцелно лутане из познатата информация.
Често срещана практика е в сайта да има не една, а две и дори три навигации. Например ако сайтът е информационен, неговата основна навигация ще представя различни рубрики под които данните са структурирани. Но в много случай е удачно включване на втора спомагателна навигация, която води към информация за авторите, за сайта изобщо. Когато има повече от една навигация е прието, за да не се бъркат структурно, да бъдат разположени в различни направления една хоризонтално другата вертикално. Възможно и употребата на падащи менюта, реализирани с форми или DHTML, възможно е и решение с две вертикални навигации едната в ляво другата в дясно, тоест на място което е достъпно веднага след зареждане на страницата. Още трябва да се спомене, че потребител когато е достигнал до края на страницата той трябва да продължи на някъде за това би било удачно отново да му се предложи навигационна лента. В противен случай той ще бъде принуден да се придвижи обратно нагоре, а това води до загуба на интерес. Навигацията, която стои най-долу на страницата, може да бъде алтернативна на основната, или просто сбор от трите най-важни линка нагоре, начало и контакт, но в повечето случаи тя е текстова.


Поведението на потребителите и навигацията
Няколко други фактора отнасящи се до външния вид на връзката могат да накарат потребителите да правят предположение за нейното значение. Визуалното оформление на връзката може да предаде доста информация за нейното съдържание. Използване на сходно визуално оформление за различни връзки създава впечатление за концептуална сходност. Може би визуалното оформление е предназначено да съобщи нещо на потребителя; може би е просто избор, продиктуван от стила. Какъвто и да е случаят, потребителите ще се опитат да извлекат от визуалното оформление цялата информация, която могат.
Положението на връзката върху страницата може да помогне на потребителите да вземат навигационни решения. Важните или стоящите по-високо в йерархията идеи стоят по-близо до началото. По-близо до центъра, потребителите очакват да намерят възможности отнасящи се до съдържанието на страницата, която разглеждат в момента. Вероятно по-важно от абсолютното позициониране е разположението на връзката по отношение на другите елементи на навигацията. Не е необичайно да се види навигационна лента, която показва един континуум от идеи, движещи се от общо към конкретно или от ясното към неясното. Приема се, че връзките, които са насъбрани заедно, имат някаква обща идея. Това обединяване осигурява контекст за интерпретиране на връзката.
Цялата информация, въз основа на която потребителите трябва да вземат решението накъде да продължат, се съдържа в езика на връзката, визуалното й оформление и нейното разположение върху страницата. При това, въпреки този изключителен недостиг на информация, те някак си успяват да създадат ментално изображение на резултата, който ще получат, кликвайки върху връзката. Това ментално изображение може да не е буквално копие на страница в техните умове, макар че ако мислят визуално, то може да приеме точно такава форма.
Потребителите могат да формират в съзнанието си едно впечатление посредством съдържанието и начина, по който то е показвано. Това впечатление, обаче, не се извлича единствено от информацията, която са събрали от дизайна на навигацията. Те имат предвид и собствения си опит.
Първо, потребителите се съобразяват със своя опит в другите части на Мрежата. Те са свикнали да виждат определени термини, използвани по един и същи начин в различни уеб сайтове - "търсене", "за нас", "privacy", "карта на сайта" - и са запомнили някои от стандартните начини, по който елементите на навигацията се оформят визуално. Този техен опит формира тяхната интерпретация на навигацията.
В допълнение, потребителите могат да имат някакъв опит и с конкретния сайт. Може би те са виждали сайта няколко пъти или пък са разгледали няколко страници при първото си посещение, но - и в дваата случая - те вече имат някакви очаквания за това как конкретно този сайт работи. Тези очаквания се простират от речника, който използва сайтът, до стила на представяне на неговото съдържание и елементите на дизайна, които са били използвани навсякъде.
Целият този опит - и общ, и конкретен - служи като филтър, чрез който те прекарват информацията предоставена им от страницата относно съдържанието, което се крие зад всяка връзка. Като резултат от тези процес, те ще оформят картинката в съзнанието си, едно очакване за съответната страница. Тази картинка ще бъде оценена според критериите, които правят страницата заслужаваща си посещението.
Няма значение дали потребителите имат за цел достигане на някаква информация или просто си "браузват" наоколо - те ще имат някакви критерии, според които ще оценяват картинката в съзнанието си. Ако имат конкретна цел, може би няма да е необходимо менталното изображение да съвпада напълно с крайната цел. Просто усещането, че кликвайки върху връзката ще се окажат по-близо до целта си може да се окаже достатъчно. Ако те нямат конкретна цел, техните критерии могат да са само най-общо дефинирани или пък да са трудни за артикулиране, но и в този случай този процес на екстраполация при навигиране все още ще е в сила.
Важно е да се отбележи, че потребителите няма да се занимават да изграждат образи за всяка връзка на страницата преди да вземат решение. И обратното - първата връзка, която грабне вниманието, покривайки техните критерии за оценка, ще спечели клика. Ако онова, което видят не оправдае очакванията им, те вероятно ще се върнат там откъдето са започнали - вероятно малко по-обезкуражени. Ако продължат да се разочароват, те просто ще си тръгнат.
Разбира се, точно това разочарование е онова, което информационните архитекти трябва да предотвратят. Работата им не се състои само в съставяне на схеми за категоризиране и организиране на принципи. От решаващо значение е дълбокото познаване на процеса на изграждане на умствени модели, през който потребителите минават всеки път щом решат да кликнат върху някоя връзка. Съвсем в буквален смисъл, информационните архитекти трябва да влезнат в главите на потребителите, за да предвидят какво ще си мислят те.
През последните години изследванията показват едно и също поведение на потребителите: потребителите гледат направо съдържанието и пренебрегват навигационните области, когато прегледжат нова страница. (потребителите почти винаги преглеждат - те рядко четат внимателно онлайн.)
Тази обща картина на потребителско поведение остава постоянна докато доминиращи браузъри бяха последователно Mosaic; Netscape 1, 2 и 3, и IE 4 и 5. Ясно е, че това е фундаментален феномен. Години изследвания с потребители, шест браузъра, три производителя на софтуер, едно и също поведение на потребителите.
Това е наистина всеобщ феномен, който характеризира поведението на потребителите на различни сайтове и в различни изследвания. Изледванията на потребителите обикновено показват, че:
Потребителите първо коментират съдържанието; ако съдържанието не е от практическо значение, те не се обръщат внимание и на другите аспекти от дизайна.
Когато пристигнат на една страница, потребителите пренебрегват навигационните менюта и другите общи елементи на дизайна: вместо това те гледат единствено в областта със съдържанието.
Потребителите не разбират къде се намират в информационната архитектура на сайта.
Потребителите са изключително движени от целта си - те не губят много време за други неща.
В преследване на целта си, потребителите често разчитат на търсенето като своя основна стратегия.
Потребителите рядко гледат логото, заявленията за мисията, слоганите или различните други елементи, които считат за излишни (в частност, те пренебрегват рекламата или всичко, което прилича на реклама).
Ако изглежда, че страницата не е свързана с настоящите цели на потребителя, то тогава потребителят ще кликне Back бутона след две или три секунди.
Ако потребителите не разбират даден елемент на дизайна, те не отделят време да го изучават - вместо това, те го пренебрегват и продължават преследването на собствената си цел.
Някои анализатори правят извода, че навигацията е безполезна и че навигационните елементи трябва да бъдат премахнати от уеб страниците.
В много сайтове на навигацията е обърнато прекалено много внимание. В частност, т. нар. spoke дизайн, при който всяка страница е свързана с всяка друга страница, води до влошаване на ползваемостта. Аналогично, много сайтове имат претрупани footers, в които има връзки към прекалено много мета-възможности (да речем, "за компанията" или заявление за личните данни).
Няма смисъл да се споменават всички възможности на сайта на всички страници. Вместо това, трябва да се избере малък брой от много полезни възможности и да се ограничат общите връзки до около 5-6 неща като примерно търсенето: потребителите се обръщат към търсенето, когато се загубят, а вие не можете да предскажете кога ще се случи това. По-малко е повече: ако има малък брой стандартни връзки на всяка страница е по-вероятно потребителите да забележат онези връзки, които им трябват. И обратното, връзка от сорта на "как да се свържете с нас" може спокойно да стои на главната страница, където ще отидат повечето потребители, когато имат нужда от нея (Изключение: информацията за контакти трябва да бъде и на страниците за потвърждение на поръчката.)
Каква е вероятността, че потребителят ще има нужда от връзката, когато той или тя ще поиска да се прехвръли от едната секция в другата. Защо просто да не отиде до главната страница (един клик към страница, която вече е кеширана и затова се показва за половин секунда ако кодът и е правилен).
Breadcrumb trails (“следи от трохички” в уеб дизайна означава поредица от връзки, обозначаващи точното място на потребителя в сайта, премерно Главна > За нас > Шефът) служат по-два начина:
Контекстът на настоящата страница (как се вписва страницата в него) позволява на потребителите да си обяснят страницата по-добре.
Връзките позволяват на потребителите да отидат директно на по-високо ниво в сайта в случай, че настоящата страница не е това, което са търсели, но те искат нещо подобно
И понеже потребителите често пристигат на дадена страница през търсещите машини или други средства, които прескачат страниците от по-високо ниво, е необходимо да се осигури път към тези по-високи нива. В частност, полезно е да се постави връзка към страница, която предлага обобщен поглед върху текущия подсайт и регион.
Локалните връзки към подобно съдържание също са много полезни. Потребителите рядко попадат директно на желаната страница, особено, когато изпозлват търсачка. Но те често са близко. Повечето сайтове, обаче, не предлагат връзка към подобни или свързани с темата страници. Връзки (в е-търговия) се поставят към:
Подобни продукти, които са малко по-евтини или малко по-скъпи от настоящия продукт.
Свързани продукти, които се връзват добре с настоящия.
Продукти, които се различават от настоящия продукт по някоя важна характеристика .
Различни версии на настоящия продукт.
Биографии на авторите или списъци с други статии от същия автор
Дискусионен форум или друга дискусия по настоящата тема
Новини относно настоящата тема (но не всички новини).
Едно проучване на хипертекста през осемдесетте години на миналия век показва, че структурата помага на потребителите да навигират. В Мрежата структурата се подценява поради четири причини:
Повечето сайтове имат лоша информационна архитектура, която отразява начина, по който компанията мисли за съдържанието, а не за начина, по който потребителите мислят за съдържанието. Както може да се очаква, потребителите пренебрегват такава безполезна структура.
Дизайнът на повечето страници скрива важната структурна информация сред потопа от несвързана информация (да речем, връзки към всички възможни други опции), пречейки на потребителите да разпознаят структурата.
Всички уеб браузъри пренебрегват нуждата да се визуализира информацията относно структурата. Хипертекстовите системи от преди появата на Мрежата често правеха точно това, а проучванията показваха, че добрата визуализация на структурата помага значително.
Потребителите са толкова нетърпеливи в Мрежата, че не отделят време да изучават някой отделен сайт и неговата структура - вместо това, те преминават на следващия сайт.
През 1956 година психологът Джордж Милър публикува оригиналното изследване. От тогава правилото (7±2 или, че навигацията трябва да се състои от 5 до 9 връзки) се цитира често от дизайнерите на интерфейс. По-внимателен прочит показва, че Милър не прави никакви изводи, който могат да бъдат свързани директно с уеб навигацията.
Първо, Милър изучавал ограниченията на краткосрочната памет. Той заключава, че има лимит от неща, които краткосрочната памет може да задържи: (7±2). Той не е изучавал броя на нещата, които хората могат да възприемат, който, той признава, можел да достигне хиляди. Навигацията на уеб сайта, обаче, няма отношение към краткосрочната памет. Рядко от потребителите се изисква да запаметят елементите на едно меню. Всъщност, много от навигациите на сайтовете са представени на всички страници, по всяко време за постоянна справка. Механичната памет не играе значителна роля.
Второ, учудващо е, че това остаряло проучване е оцеляло толкова дълго. Макар изследването на Милър да е проведено добре, то просто не е достатъчно съвременно, за да може да се прилага в уеб дизайна. По-скорошни изследвания показват, че изводът на Милър е неточен. Освен това, в тези около 50 години изминали от изследването на Милър, възможностите на хората и желание да се пресява инфорамцията вероятно са се увеличили, особено с възхода на Интернет.
За много сайтове наистина могат да са седем елемента. Изборът, обаче, не трябва да се основава на магичното правило "7±2". Големите блокове информация ще изискват много повече от седем елемента в едно меню, за да се постигне баланс между широчина и дълбочина. В края на краищата, нека потребителите кажат какво е най-добро.



От друга страна, заливането на потребителите със стотици връзки в навигацията е също безотговорно. Чувстото за обърканост и пренаситеност с информация са проблематични. Вероятно има някакви граници за броя на елементите в едно навигационно меню при който потребителят няма да се почувства затрупан с информация. Ясно е, че оптималният брой елементи на едно меню не може да бъде ограничен до едно обобщено правило, приложимо във всички ситуации. Вместо това, когато се правят планове за информационната архитектура на един сайт, двата най-важни критерия трябва да бъдат:
1) дълбочина или широчина (вертиклана или плоска структура) и
2) начина за показване на информацията.
Въпросът дълбочина или широчина се отнася до баланса между броя на видимите елементи от менюто на една страница (широчина) и броя на йерархичните нива в една информационна структура (дълбочина). Трябва да се направи размяна: от една страна колкото по-малко са навигационните елементи в даден период от време, толкова по-дълбока е структурата; обратно, колкото повече навигационни елементи - толкова по-широка структура с по-малко нива в йерархията.
Изследване показва, че като цяло широките структури се представят по-добре от дълбоките. Потребителите навигират по-добре и намират по-лесно информация в плоските (плитките) структури. Всъщност, най-популярните сайтове в Мрежата често имат широка структура: за успешните портали и новинарски сайтове не е необичайно да имат по 50-100 връзки (или повече) на главната си страница.
Усилието необходимо за постоянен избор на категории из многото нива на една дълбока йерархия е по-голямо от усилието необходимо за преглеждането на многото елементи от една широка навигация. По-вероятно е потребителите да се изгубят в по-дълбоки структури. Една по-широка структура представя цялото информационно пространство заето от един уеб сайт. Чрез една по-широка структура новите посетители или потребителите с неясни цели ще имат възможността да придобият по-широк поглед върху това, което предлага сайта. Тогава те ще могат по-лесно да разгледат внимателно категориите и да направят по-информирани решения.
По-широките навигационни схеми поставят по-големи изисквания към правилното показване на информацията. Явно е, че улесняването на преглеждането и изяснването на сложните структури на менютата е от първостепенна важност: не искате да обърквате посетителите. Навигацията трябва да води нежно потребителя из сайта.
Неопитните дизайнери често разчитат на една от двете неуспешни тактики: те или изкуствено ограничават навигацията (например до седем елемента) или представят еднакво и наведнъж всичко. И двете могат да влошат достъпа до информация и да предизвикат проблеми с ползваемостта.
Но в нашата епоха, в която информацията сама по себе си е стока с ценност, влошаването на достъпа изглежда противопоказно. Всъщност, целта на повечето сайтове е да представят информация. Въпросът не е в това колко информация има, а как тя може да се представи най-добре. Както казва известният дизайнер на информацията и професор в Йейл Едуард Тъфт: "Суматохата и объркването са провали на дизайна, не атрибути на информацията" (Envisioning Information, Graphics Press 1990).
Вече се появиха много жизнеспособни решения за представяне на широка навигация. Ето няколко примера:
Подреждане по важност на видовете навигация. Често сайтовете имат основна, вторична и третична навигации. Разделянето на различните видове менюта може да се осъществи чрез разположението им по страницата, чрез размерите на шрифта и използването на различен шрифт, а и чрез цвета.
Пример: PayPal използва добре различните дебелини и размери на шрифта, за да подреди по важност връзките, като същевременно избягва визуалния хаос. Чрез менюта разпределени правилно в пространството, 40-те връзки на главната страница не са проблем. Сравнение: Fleet Homebanking има около 35 връзки, без да броим падащите менюта и търсенето.
Групиране на подобните елементи. Когато има много елементи с еднаква важност се препоръчва групиране. Това позволява на потребителите да преглеждат на ниво отделни групи и след това да се съсредоточат върху подкатегориите.
Пример: Верикалната навигация в ляво на All Recipes има повече от 25 елемента, които са групирани. Вместо имена на групите, между тях просто има празно място.
Показване на много нива едновременно. Широко използваният портален стил за подреждане на връзките, показва две нива на йерархията едновременно. С това имам предвид име на категория, което е връзка, и веднага под него примери за елементите в тази категория. Това улеснява браузването и дава възможност за директен достъп до две нива от йерархията. Нарича се също разделна навигация.
Пример: В CNET, разликата между заглавието на кетогорията и елементите в тази категория ясно се разграничават чрез шрифта: заглавията са по-големи и удебелени. Сравнение: MegaGo - трудно е да се намери път из тези списъщи, а и не се добавя никава стойност към информацията.
Скриване на елементите във второто ниво на менютата. Вече често се срещат навигационни менюта, имащи скрити подменюта, които се появяват при кликване или посочване с мишката. Елементите на менюто са винаги достъпни, но не винаги видими. Внимание: този метод може да предизавика проблеми с ползваемостта.
Пример: Главните секции на International Herald Tribune онлайн са достъпни от всяка страница с едно кликване. В резултат се получава една много чиста страница, така че можете да се съсредоточите върху четенето на новините. Сравение: MSNBC е не само зашеметяващ, но и има сериозни проблеми с ползваемостта заради използването на многопластови менюта.
Визуализиране на информацията. Визуализирането на информацията е относително ново поле атакувано от изследователите на интерфейси като Бен Шнайдерман. Представянето на информацията чрез пространствени и визулани взаимоотношния може да направи сложните набори от данни ясни и по-разбираеми. Но това не винаги е уместно и може да бъде неуспешно решение в много ситуации.
Пример: В BMWUSA (кликнете "Virtual Center," после "Choose a Model"), можете бързо да видите ценовите разлики между наличните кабриолети, например. Макар не без проблеми, има и уместна визуализация.
Разбира се са възможни и комбинации между горните решения, а съществуват и други, които не са споменати тук. Разгледайте Art and Culture като добър пример за подреждане по важност на навигацията и за техники за визуализация. Този сайт предлага смес от различни видове навигация, които улесняват браузването, директното търсене и способността за случайно откриване на ценни/интересни неща и същесвремнно предлага едно позитивно преживяване за потребителя.





1.2. Видове навигация

1.2.1. Текстова навигация.
Още с появата на уеб страниците, с тяхната основна характеристика – хипервръзките, се появяват и първите менюта, които на този етап са под формата на текстови връзки в началото или в края страницата.Идеята е заимствана от съдържанието на книгите и по тази причина в ранния етап от развитието си навигацията силно го наподобява. Когато се говори за първо поколение уеб сайт се подразбират предимно текстови страници, свързани с подобни текстови линкове. Текстовата навигация е удобна по няколко причини:
Прави се много лесно и също толкова лесно се поддържа.
Достъпна е за всички потребители, независимо от версията на бразъра им.
Пълното зареждане на страницата от мрежата става изключително бързо.

1.2.2. Графична навигация.
С развитието на Интернет се оказва, че текстово базираните уеб сайтове не са достатъчно привлекателни за посетителите. Печеливши станаха тези, които наблегнаха на визията, въпреки че изчакването до пълното им зареждане беше многократно по-дълго. Тази тенденция бе подпомогната и от увеличените възможности за бърз пренос на информация в мрежата.
Като се изходи от основната характеристика на Интернет-потребителите, а именно, че са нетърпеливи, може да се предположи, че бързо зареждащите се сайтове би трябвало да са по-предпочитани, но това не точно така. Тяхната нетърпеливост кара потребителите само да прехвърлят на пръв поглед текстова информация, а се спират на богатите на графично съдържание сайтове. По тази причина много бързо се премина от текстова навигация към сайтове с графична, с което се появиха бутоните, които имаха за цел да имитират истински бутони с релеф, сянка и проблясъци. С това може да се каже, че се премина от едната крайност към другата, понеже натоварени с големите и понякога премигващи менюта, уеб страниците станаха не само бавни, но и тежки визуално. И с това настъпи ерата на второто поколение уеб сайтове.
След като двете крайности бяха очертани, се започна търсенето на “златна среда”, на онова съчетание на текст и графика в навигацията, което да олекоти сайта като едновременно с това го запази атрактивен от където се тръгна в две посоки. Първата посока е свързана с това, че бутоните от тежки и груби, постепенно станаха елегантни, почти незабележими и най-накрая съдържащи само текст обработен с някакъв ефект. На практика с това се осъществи връщане към познатата текстова навигация в малко по-елегантен вид. Втората насока на развитие бе към изчистване от ненужното графична съдържание, което бе заменено от графична символика. Това стана част от търсенето на правилния подход към посетителя на сайта как той да бъде привлечен и заинтересован, да попадне на навигация, която от една страна ясно и интуитивно да му даде възможност да намери нужната информация, като от друга него затормозява с излишни стъпки. Така се постави началото на третото поколение уеб сайтове, които освен леки и бързи за зареждане, съумяха да останат атрактивни и интуитивни.

1.2.3 Flash навигация
С появата на Flash технологията, която предлага голяма степен на интерактивност, позволи на уеб дизайнерите да правят менютата много по-атрактивни и функционални. Появиха се дори цели сайтове само с Flash, но се появи един основен проблем бавното им зареждане. Това се дължи на факта, че цялата информация се намира в един единствен файл, който въпреки Flash – оптимизацията става много голям. За определени сайтове като артистични или лични страници това е допустимо, но при фирмени и информационни Flash - решенията се използват рядко. Flash-навигацията крие известен риск да направи сайта неизползваем за някой потребители, ако техните браузъри не е поддържат. По тази причина обикновенно се разработват две версии на сайта и едната от тях е с обикновена текстова или графична навигация. Избора между версиите може да става ръчно или автоматично с помощта на Java Script, който проверява възможностите на браузъра.

1.2.4 Навигация с форми

Става дума за така наречените падащи менюта, реализирани с форми и по-точно с употреба на тага < SELECT >. Тяхното предимство е че заемат много малка част от екрана и в същото време са атрактивни като начин на действие. Техния основен недостатък се крие в това, че дизайна на този тип менюта не може да се управлява, те винаги изглеждат по един и същ начин, характерен за обекта Select. Новите версии на браузъра Internet Explorer дават възможност с помощта на CSS да се внасят известни промени, но тъй като това не важи за другия основен браузър Netscape Navigator, използването им в различните от стандартите изгледи изглежда почти не се практикува. Като цяло падащите менюта, реализирани с форми, се използват рядко от една страна поради грубоватия дизайн, а от друга поради по-трудното им създаване, което изисква JavaScript.

1.2.5 Навигация с фреймове.
Въпреки многото противоречия около употребата на фреймовете изобщо, те най-често се срещат в случаите, когато е необходимо навигацията да е самостоятелна по отношение на останалото съдържание на сайта. С помощта на фреймовете (frаmes) екранът на браузъра се разделя на няколко самостоятелни и независими една от друга части. Във всяка от тях се зарежда отделна уеб страница и следователно общия дизайн вече е резултат от съчетаването на съдържанието на две или повече уеб страници. Отделните части на разделения екран имат самостоятелни скролбарове, тоест когато се предвижвате в едната част другата не се движи. Именно по тази причина изнасянето на навигацията в отделен фрейм се използва често, особено при сайтове за електронна поща, където е най-удобно е менюто да не се движи, докато се чете дадено писмо. Все пак не бива да се забравят недостатъците, които носи употребата на фреймове като труден контрол върху дизайна и лоша ориентация за потребителите.
Ползването на фреймове има някои предимства, но също така и доста недостатъци.
Основните недостатъци са следните:
страниците на сайта не се индексират от популярните търсещи системи, с изключение на първата страница. Това е така поради обстоятелството, че страницата описваща фреймовете не съдържа линк от вида <a href=""></a> и търсещите роботи, не могат да попаднат на вътрешните страници. Необходими са допълнителни усилия за да се избегне този проблем.
в случай, че потребителя попадне не на първата страница на сайта не съществува способ по който може да се придвижи до главната страница на сайта, като изключим ръчното редактиране на адреса от адресната лента на браузера.
поради това, че фреймовата структура придава точно определен външен вид на страницата, това води след себе си до еднообразие.
ако потребител попадне на много интересна статия във страница заредена във фрейм, и желае да я добави към своя колекция от сайтове или да даде адреса на друг, той не може да го направи, защото фреймовете скриват истинския адрес на страницата.
проблем е обработката на страниците съдържащи фреймове от различните версии на браузерите.
Всъщност съществуват много малко задачи, които не могат да се решат без използването на фреймовете. Те не се справят със задачата по улесняване на създаването на механизми за навигация по сайта. За тези цели спокойно може да се използва технологията SSI.
Фреймовете са подходящи в случай че е необходимо бързо да се създаде сайт и всички страници вече са готови, но няма време и желание за тяхното преработване. Също така се използват, когато част от страницата е необходимо непрекъснато да бъде на разположение на потребителите, като при меню например.



1.2.6 DHTML – ново поколение текстова навигация
Поради обстоятелството че за цялостния дизайн възможностите на Flash са необходими, както е необходимо и навигацията да е извън него, се появи и най-новото поколение сайтове, съчетаващо всичко това - Flash интродукция или просто Flash елемент някъде в страницата плюс графична или дори текстова навигация, но този път раздвижена с помощта на DHTML. Вече е ежедневие в Интернет да се срещат падащи менюта (имитиращи всъщност конвенционалното меню в Windows, с което всички са свикнали) и движещи се панели с навигация и при това - текстова. Поставени в разграфена таблица текстовите линкове много силно напомнят за бутоните, а чрез употребата на DHTML те започват и да реагират по най-неочаквани начини.
С развитието си уебдизайна се оказва отново там, от където е тръгнал, но този път обогатен с нови технологии, съчетаващи в себе си добрите страни на всички предхождащи ги. Оформянето на навигацията в уебсайта е една от най-отговорните дейности, а избора между текстовата или графичната версия изглежда по-труден от всякога. Но така е само на пръв поглед, понеже в действителност няма значение дали са използвани графика или текст, ако това е направено както трябва и с усет за естеството на Интернет.

С помощта на DHTML се създава много гъвкава навигация тя отново е текстово базирана, но този път може да реагира по всевъзможен начин на действията на потребителя, като да се появява и изчезва с движение, да имитира падащо меню, да се пренарежда според избраното, да се появяват нови менюта за избор в рамките на същата уеб страница, без тя да се презарежда.